Защо се е създала такава пропаст между младите хора с дефицити и останалата част от обществото? Въпрос само на промени в законодателството ли е или трябва да променим мисленето си като общество?
Пропаст е добро сравнение. Скритата дискриминация към хора с дефицит съществува в обществото ни. Приема се спокойно, че тези хора по презумпция са бедни, негодни и нещастни. Нежеланието да се разбират проблемите им също съществува. 50 години се правим, че тези хора не ги няма. Но е видно, че с подобно отношение проблемите няма да се решат. Дотук с мисленето. Законодателят също е длъжен на хората с дефицит. Като начало е добре да знаем колко деца с увреждания има в България, колко младежи от 18 до 29-годишна възраст с увреждания могат да се обучават в трудовия умения. А примери за работещи практики от други страни има много… Във Франция например, 14-годишно момиче със синдром на РЕТ започва учебен стаж, с цел да работи след навършване на 18 години. Или от Великобритания – 20-годишен младеж аутист получава за рождения си ден ваучер за шофьорски курс от местната община. Защото трябва да е самостоятелен и независим...
Разкажете ни повече за индивидуалния подход към всяко дете – как успявате да извлечете най-доброто от индивидуалните им възможности и качества, така че да ги вдъхновите, че могат да се справят и сами?
Всъщност е като при всяко дете. Едно може да рисува красиво, друго да смята бързо. Така е и при нашите младежи. Един добре се справя с почистването на плотовете, друг да подрежда перфектно, трети помни рецептите. Така постепенно прибавяме нови и нови умения. Нужно е търпение и обич.
Имате пекарна във Варна, където работят младежи с дефицити. Наблюдавате ли промени у тях, след като са започнали работата си там и какви са те?
Заедно с тях и ние научихме много. За младежите не бе лесно приемането на „истинската работа“ с нейните правила – различни от познатите им училище или център. Но с времето стана възможно да прибавяхме нови и по-сложни задачи. Най-прекрасно е, че вече те са си пример един за друг. Резултатът се усеща и у дома. Родителите също забелязват промените и са по-спокойни за бъдещето… След близо 4 години, младежите в пекарната ни са вече един отбор. Помагат си, чувстват се добре и най-важното – имат самочувствието, че МОГАТ. И това си е така!
Цялото интервю, може да прочетете тук - https://www.edna.bg/svobodno-vreme/fondaciia-radost-za-nashite-deca-vsiako-dete-triabva-da-ima-samochuvstvie-che-mozhe-da-se-spravi-s-vsichko-4669398
Нарине Банкова - председател на Фондация „Радост за нашите деца“ в интервю пред БНР Радио Варна
прочети още
"Ние не искаме институционална грижа, а искаме човешки подход към всеки - според индивидуалните му способности. Хората с увреждания не са страшни. Безразличието и апатията са." Интервю пред Dariknews.bg
прочети още
„Да създава справедливо и достойно място в обществото за младите хора с дефицити“ е мотото на фондация “Радост за нашите деца” – един от финалистите в ПРОМЯНАТА
прочети още
Досегашният опит на фондацията показва, че младежите заети с трудова дейност в тяхното социално предприятие усвояват успешно нови умения и създават собствена продукция от печива, с подкрепата на специалисти и доброволци. Младежите бележат значим напредък и в социалната си интеграция като следствие от работата си в общност.
прочети още
През септември 2022г., Фондация „Радост за нашите деца“ бе определена за организация на месеца от "Национална мрежа на децата". По този повод nmd.bg публикува интервю с Нарине Банкова, председател на Фондация „Радост за нашите деца“.
прочети още
По случай 15-ия рожден ден на Национална мрежа за децата разговаряме с Нарине Банкова – председател на Фондация „Радост за нашите деца“. Фондацията съществува от 2004 г. и управлява услуга Център за социална рехабилитация и интеграция на деца със специални образователни потребности в град Варна. Центърът помага на децата по-лесно да се адаптират в училищната среда, образованието да стане по-достъпно за тях. През 2018 г. фондацията създава социално предприятие. Пекарна „Радост“ осигурява заетост на младежи с множество увреждания над 18 години.
прочети още
"Животът дава на всеки време и място. От нас зависи да ги изпълним с радост". Браун Терминът „социално предприемачество“ се появява през 70-те и 80-те години на ХХ век и се разпространява по цял свят след работата на Бил Драйтън, основател на организацията Ашока - Светът на социалното предприемачество.
прочети още